Персонализмът

Еманюел Муние (1905 – 1950) е важна фигура в френския персонализъм, който не се възприема толкова като система или учение, а по-скоро като интелектуална нагласа, акцентираща на значението на човешката личност. Той също така е основател на теоретичното издание „Еспри“. Неговата работа „Персонализмът“ за пръв път вижда бял свят през 1949 година в серията „Какво знам?“ от Прес юниверситер дьо Франс и многократно е преиздавана. В това произведение можем да открием уникален синтез на основните концепции на философа, наричан „Сократ на ХХ век“.

„Човек може да живее подобно на вещите. Но тъй като той не е просто предмет, такъв живот му изглежда като регресия: именно това определя 'развлечението' според Паскал, 'естетическият стадий' у Киркегор, 'неавтентичният живот' при Хайдегер и 'отчуждението' според Маркс. Човекът в развлекателния режим живее сякаш прогонен от себе си и смесен с външната суета: този индивид става пленник на желанията си, функциите си, навиците си и социалните връзки; той попада под влиянието на света около него. Такъв начин на живот е непосредствен - без памет, цел или самообладание - което всъщност означава екстериорност и вулгарност в контекста на човешкия опит. Истинският личен живот започва с умението да прекратиш контакт със средата около теб; необходимо е да овладееш себе си и да насочиш вниманието към един център.“