Дневникът на сатаната

Ако твърдя, че дяволи не съществуват, ще те заблудя. Но и ако кажа, че са реални, отново ще те излъжа... Разбираш ли колко сложно е всичко това? Дори моето прераждане в човешка форма, което започна преди десет дни с началото на земния ми живот, трудно мога да ти обясня. Първо, остави настрана представите за любимите си космати и рогати демони, които хвърлят огън и преобразяват глина в злато или стари хора в млади красавци. Те говорят много безсмислици и после просто изчезват – помни: когато решим да се явим на твоето земно място, трябва да приемем човешки образ. Причината за това ще разбереш след смъртта си; засега имай предвид: вече съм човек като теб – не мириша лошо като козел, а напротив - ухаят приятно на парфюм. Можеш спокойно да ми подадеш ръка без страх от нокти – грижа се за тях както ти самият.

Из „Дневникът на Сатаната“