Валпургиева нощ

"Зркадло! Дяволът! Прободе се. А те му свалиха кожата. При мен, в моята стая! Сам поиска така. И я опънаха на барабан. Кожарят Хавлик го направи. Сега върви отпред и бие барабана. Разтворени са дверите на ада. Канавките пак са пълни с кръв. Борживой е крал. Отокар Борживой." – Простря ръце напред и замря, сякаш гледаше през стената.

"Ще те убият, Тадеуш," добави той тревожно, "дворянството вече избяга тази нощ. Нима само теб не помнят? Ще унищожат всичко свързано с благородничество." Видях един човек да коленичи и да пие от кръвта в канавката." Ето ги! Войниците идват! Войни..." И след това рухна безсъзнание.

Австро-Унгарската империя е на прага на разпадане, а вътре в дворец дами и господа от висшето общество остават изолирани от суровата действителност на началото на 20-ти век. Затворени в своето убежище, изпълнени със самодоволство и пренебрежение, те не усещат звука на барабана, който сигнализира за настъпването на Валпургиевата нощ.

Според древните вярвания именно тогава границата между нашия свят и отвъдното отслабва, позволявайки духове и зли сили да навлязат свободно при нас. Това е времето, когато редът се обърква и ролите между господари и слуги се размесват.

Нацистка Германия забранява творбата „Валпургиева нощ“ от Густав Майринк – един от най-забележителните европейски писатели от началото на 20-ти век; книгата за първи път достига до читателите у нас благодарение на преводач Любомир Илиев.

Разказът проследява възхода на бунта срещу упадъчната управляваща класа в Европа подтикнато както от обикновените хора така и от духовете на покойниците минали през историята ни.. Историята съчетава митология с политика в апокалиптичния финал или кулминация - тук бунтовниците следват звука открития барабан направен човешка кожа като знак за новото начало.