Портретът на Дориан Грей (ново издание)

С появата си романът предизвиква редица противоречиви реакции. Както е отбелязано в предисловието: "Когато мненията на критиците се разминават, артистът остава верен на себе си". Оскар Уайлд пояснява как вижда своите персонажи, казвайки: "Мисля, че съм Базил Холдуърд; други смятат, че приличам на лорд Хенри. Но всъщност бих искал да бъда Дориан Грей - но може би в друго време."

Написването на "Портретът на Дориан Грей" до известна степен е плод на случайност. По време на вечеря с американския издател Дж. М. Стодарт, Оскар Уайлд и Артър Конан Дойл получават предложение да напишат по нещо за списание "Липинкотс мънтли магазин". Спомняйки си този момент, Конан Дойл отбелязва: "Тогава Уайлд написa 'Портретът на Дориан Грей', безспорно една високо морална книга, докато аз създадох 'Знакът на четиримата'." Романът излиза през юли 1890 година и веднага провокира реакция от страна на критиката: "'Името на Уайлд стана символ за всичко нездраво,' а английската публика е потресена от суровото осъждане над нравствените и естетически принципи във времето около края века." Чрез остроумните парадокси и динамични диалози Уайлд поставя под въпрос както художествените амбиции, така и обществения морал в пуританска Англия. Той показва отражение на своето време и резултатът е страхопочитание и отхвърляне.

Въпреки негативните оценки обаче има и положителни коментари – например теоретикът по изкуство Уолтър Пейтър описва романа като “истински жив”. Самият автор споделя: “Знам само едно - 'Дориан Грей' e класика...” Класическите теми в творбата имат свои предшественици. В интервю от 1895 г., Оскар признава влиянието върху него от древногръцката и латинската литература , както и писатели като Кийтс, Флобер и Пейтър. С антиреалистичния индивидуализъм той заявява: “Животът убива изкуството.”

Все пак животът и смъртта на героите в романа показват колко труден е пътищят към самопознанието за всеки един от нас.

Макар че романът изглежда като защитаване хедонизма с позицията си като естет или културологична фигура, основното майсторство у Оскар Уайлд остава именно умението му да разказва истории добре. И повече от век след това новите поколения читатели продължават да се замислят над вечната дилема предложена от него: “Какво значение има човек да спечели целия свят ако загуби душата си?”