Сонети (ново издание)

Книгата, която държите в ръцете си, скъпи читателю, представя Великия бард единствено като поет и акцентира на неговия най-известен и характерен недраматургичен труд – Сонетите. Вие ще ги получите с ново българско звучене, следвайки различна от обичайните езикова философия. … Може би е изненадващо или нехарактерно за определена група почитатели да видят името на Кирил Кадийски като носител на отговорността за петото българско издание на Сонетите. Това може да изглежда странно, тъй като той е известен сред широката публика основно като преводач на френските прокълнати поети и множество славянски и руски класически и модерни автори. Но Кирил Кадийски е единственият българин, който се захваща с Шекспировите сонети след успешното му преосмисляне на почти всички значими майстори в жанра както от Западна, така и от Източна Европа през вековете – от ранните до утвърдените сонетисти и техните славянски събратя през ХІХ век. Сред имената са Пиер дьо Ронсар, Франческо Петрарка, Торквато Тасо и Жоашен дю Беле; той е превел „Кримските сонети“ на Адам Мицкевич и „Сонетния венец“ на словенеца Франце Прешерн; даже известният сонет на Пушкин - похвала към формата от 1830 г., където се споменава: „Самият Данте не презря сонета“. Затова проектът със Шекспир представлява най-високото предизвикателство в преводната работа на Кадийски – върхово художествено постижение. Както автор на оригинални експериментални сонети самостоятелно в творчеството си, той демонстрира виртуозност във стихотворната техника при подхода си към 154-те текста чрез последните открития в шекспирознанието. По този начин Кадийски предлага не просто преправяне или повторение при своята интерпретация на Сонетите; вместо това той извежда многопластовия смисъл вложен там по начин такъв че да звучи хармонично и органично спрямо българския език.

Из Послеслова към изданието

Професор д-р Людмил Димитров