Една въздишка на вселената

Когато вселената издава звук, поетът е първият, който го улавя. Но обратното също важи с пълна сила – вселената възприема звука на поета. В това мълчаливо „споразумение“ се раждат стиховете на Милка Яначкова. През годините научих да разпознавам кога зад една творба стои истинският живот, преживяванията, автентичната болка и радост. Белият лист изисква искреност и не прощава фалшиви вдъхновения. Затова ме впечатли поетичният свят на Милка – с нейния интерес към природата, загрижеността за бъдещето на децата ни, носталгията по родината и… надеждата, че все още можем да станем по-добри хора. Тази характеристика прави нейната поезия човечна и в този контекст действително спасителна. На добър час!

Камелия Кондова, редактор