Нощно кафе

В „Нощно кафе“ се сблъскваш с безкомпромисната искреност, която само един празен лист може да понесе. Поезията сякаш е организирала времето по начин, който го прави символ на безсънието. Не в абсолютно буквален смисъл, но и... напълно буквално в определени моменти. Когато вечерята преминава над чашата с кафе и светът навън е затихнал, именно тогава гласовете на съвестта, разочарованието, радостта и спомените звучат толкова ясно. В страниците на „Нощно кафе“ от Антония Антонова живеят тези звуци. Те са обработени художествено с уникален ритъм, който пронизва цялото произведение; ако не беше автентичен, щеше да изглежда изкуствено и скучно. Но всъщност това е единственото истинско поетично дишане за Антония и не можеш да не повярваш – тя те въвлича със своето послание: "Така трансформирам болката си." И ти като читател започваш да следиш този ритъм (говоря от личен опит) и чрез него преразказваш собствения си живот.

Всъщност така функционира Поезията – словесният баланс трудно може да те докосне по такъв начин (буквално оставя отпечатък). В „Нощно кафе“ откриваш онази сурова честност, която белият лист успява да понесе. Антония те отвежда до запустели български домове и едновременно с това ти предлага уютна картина на домашната закуска. Тя прощава вместо теб любовта, която не е устояла на ежедневието, но все пак пази нежността към близките хора заслужаващи обич. Пренася те директно на улицата при просяк или босо дете и в същото време ти вдъхновява надежда – че още имаме достъп до молитвата пред лицето на живота ни. Тази книга притежава характер именно защото самата Антония носи вътре в себе си силата нуждна за тежестта на думите ѝ; затова чувствам радост от срещата ни.

Твоята радост ще настъпи скоро! Приготви си едно или две-три нощни кафета… поживей сред тази поезия! Да, тя носи риск за сърцето със своя интензивен ритъм , но пък лекува апатията и примирението ни . За абсолютна честност - чете се без валидол.) Така ще се пробудиш с нов поглед върху света.

Камелия Кондова