Тревожни години

Пийт Таунзенд започва с намерението да създаде опера, но в едно от своите интервюта споделя, че сюжетът се трансформира в "психологически роман". Главният разказвач Луис Докстейдър е интересна личност – начетен и остроумен, но не особено надежден. Той работи като търговец на картини и представя художници "аутсайдери", между които е Пол Джаксън – бивша рок звезда, която преживява психологически срив и избира уединение, където пресъздава апокалиптичните си визии върху платна. Уолтър, кръщелник на Луис и млад музикант, чувствително възприема настроението на публиката си; именно това го подтиква към значителен финансов успех, но му пречи да остане на сцената. Луис решава да свърже Пол и Уолтър с надеждата опитът им да помогне на младия мъж в справянето с натрапчивите му фантазии и страхове.

Авторът отделя специално внимание на женските персонажи. Всички те са силни, красиви жени със собствено място както до партньорите си, така и извън тях. Една от тези жени - млада ирландка - напада баща си в защита на сестра си; по-късно тя поема разказа с цел да внесе ред сред многото предположения, тъй като самият разказвач вече е изтощен от безбройните обрати в историята.