Не отлагай да обичаш...

Иван Давидков не получава заслуженото признание от критиците, но сред своите колеги той заема място сред най-значимите съвременни поети. Той притежава душата на художник, която е широко отворена към света и неговите явления, светлината и цветовете. Стремежът му да улови възможно най-много от тях го е подтикнал да се отклони от традиционната форма на стихосложение в последните си произведения, което носи определени ограничения. Неговият стих сега тече свободно и е акцентиран единствено от ритъма; той представлява голяма мрежа, напълнена с образи и красота. (Атанас Далчев)