Страстите според Г.Х.

"... трябва да се освободя от себе си, за да мога да виждам.

Пристъпването в обикновено пространство отключва поток на размисли, в който Г.Х., главната героиня на този роман, започва да потъва в вихрушка от смисли, времеви пластове и идентичности. В това пътешествие отпадат веригите на личността, житейските ограничения и погрешните представи за самата нея и другите. Това й позволява да се доближи до своята истинска същност и може би до дълбоката истина за собственото си съществуване. Тя преминава отвъд заблудата на знанието и излиза духовно трансформирана с ново усещане за реалността и променена перспектива към света - почти извън границите на човешкия изразителен капацитет. Лиспектор поставя читателя в ролята на анонимния слушател, пред когото Г.Х. споделя своите мисли с надеждата за подкрепа; след като я е довела до прозрение, тя сама му предлага утеха."