Лицемерието на властта

Демокрацията трябва постоянно да оспорва твърдението, че управляваните всъщност не упражняват власт, подобно на начина, по който религията опровергава физиологичната истина за смъртността на човека. Реализмът няма място в демократичния процес. В тази система индивидът е призован да жертва живота си в името на изкуството, да се дистанцира от реалността, да затвори очи и уши; вместо да разчита на сетивата си, той трябва да следва интелекта – само така ще се появи светлината и ще оживее идеята, а изкуството ще триумфира. Съвременната демокрация представлява чудо, което изисква силна вяра и въображение за своето осъществяване. Тя функционира като театрална сцена с лицемерие.