Власт и видимост. Postscriptum

В лабиринта избирам да вляза през входа, обозначен със "Субект" - човекът като активна и страдаща същност, разглеждана в трансценденталното и метафизичното си измерение. Преминавам през Събитието, което служи за знак и символ на извършителя на едно ужасно деяние, както и на наблюдателя, който се идентифицира с него или се дистанцира от действията му. Продължавам напред чрез Хегеловата диалектика между господаря и роба, която разкрива независимостта и зависимостта на самосъзнанието. Изследвам също така Беняминовата естетика относно привидността – как красивото, истинското и същественото са скрити; достигам до публичните пространства на историята и образите на видимост - резултат от историческото и геополитическото въображение. Но това не е гледната точка на историка с неговите предварителни предположения; по-скоро става дума за опосредстването при възприемането на настоящето през бъдещето към миналото, което наричам хелиотропичния ефект върху историята – концепция вдъхновена от Бенямин. Историята и геополитиката се превръщат в casus belli (причини за война) с появата на нов феномен – войните за миналото и паметта, които вече водят до реални човешки страдания. Тези конфликти могат да предвещават края на сегашната човешка цивилизация или раждането на нов етос в един различен живот.

Андрей Бунджулов