5 сантиметра в секунда

Скоростта, с която падат цветовете на цъфналите череши, е 5 сантиметра в секунда – факт, който не засяга всички и много хора го считат за безполезен. В японското кино и литература това число се е превърнало в символ, а през последните петнадесет години то представлява значимо понятие за света. Това е първият роман на Макото Шинкай, издаден паралелно с едноименния филм. Няма нужда да споменаваме многобройните награди и признания както за романа, така и за лентата. Този роман няма да задоволи читателите, които очакват щастлив край под формата на сватба.

В действителността не всичко става по нашите желания; когато си тринайсетгодишен и обичаш искрено, обстоятелствата могат да те изненадат неприятно. Не можем да контролираме кого обичаме или какво ни предстои в бъдеще – особено ако сме зависими от семейството си. Не можем също така да предвидим как ще бъдем отхвърлени при любов към неподходящия човек или какви болки и мечти носим със себе си. Често ние самите не разбираме тези дълбоки копнежи и се борим с тях. С времето ставаме възрастни – работим, живеем по свой начин и изграждаме връзки; някои от тях може би функционират добре, други не толкова. Но ако веднъж сме дали част от себе си на друг човек в миналото ни остава празнина - единствено нова подарена част от него може да я запълни.

И вероятно няма място за друго решение освен това: неизживените мигове на щастие оставят рана вътре у нас независимо колко опити правим да я прикрием с бинтове или лепенки. Постоянно търсим онова парче от себе си , което сме предоставили на другия; пазейки същевременно малката частица дарена ни обратно от него/нея . Така преминаваме през живота с надеждата един ден две загубени частици все пак ще се срещнат случайно… И даже просто пресечната точка между тях понякога е истинско чудо.

През детството до зряла възраст двама души вървят паралелно един към друг – понякога в противоположни посоки или странично; след това пак приближават един друг само после опять тръгват различни пътища... Защото онази частицa , която носят взаимнозаради магнетизма им ги привлича под черешовото дърво сред килима падащи цветчета ... Те преди падането танцуваха със скорост 5 сантиметра в секунда , чакайки момента , когато стъпките два любещи духа ще потанцуват над техния свят.

Тази история далеч не е типична любовна приказка; тя представя животът такъв какъвто мнозина никога не са изпитвали... А може би именно затова трябваше.

Гергана Дечева