Българо-югославските политически отношения (февруари 1947 – октомври 1956 г.)

В резултат на Втората световна война, две държави с напълно противоположни позиции и влияние в международната политика заемат различни страни. Това логично оформя техните дипломатически възможности. Под прикритието на общата идеология „дружба и братство“ всъщност се крият прагматични интереси и цели. Поведението на България и Югославия е повлияно от различния им подход към външния съветски фактор и зависимостите, произтичащи от него. Архитектите на съветската политика, под маската на "идеологическото единство", се опитват да формират двустранните отношения спрямо своята стратегия за влияние в Югоизточна Европа. Сложната мрежа от исторически обстоятелства, властови амбиции, политически стремежи и идеологически зависимости движат процесите, които определят посоката на българо-югославските политически отношения и развитието около важния македонски въпрос.

Тази работа представлява опит да се разгледа по-дълбоко динамиката между двете държави през този период. Авторът изследва контекста на историческите условия в Югоизточна Европа, върху който протичат политическите връзки между България и Югославия.

Книгата предлага задълбочен анализ на събитията до 1947 г., с цел да осветли сложността на противоречивите политически взаимоотношения.

Разбирайки тези отношения можем да получим по-подробен поглед върху цялостната картина в Югоизточна Европа.

Димитър Петков е доктор по история със специализация в Белград относно проблематика свързана с дипломацията в региона след Втората световна война. Той е автор на множество студии относно съветската политика в тази част от Европа, както и българо-югославските взаимотношения през периода преди и след конфликта.