Стари пътувания през България в посока на римския военен път от Белград за Цариград

Иван Димитров Шишманов (1862-1928) е виден български филолог, писател и политик, който играе важна роля в основаването на Висшето училище в София (Софийския университет). Той е професор по литературна и културна история и редактор на списание “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, а също така работи като редактор в “Български преглед”.

Като министър на народното просвещение той реализира амбициозна програма за културно образование и организира създаването на множество културни институции, включително Народния театър в София (1904), Етнографския музей (1906), Музикалното училище, Института за слепи и много читалища. Той е запален защитник на българската национална кауза с значителен научен принос.

Известната историческа работа на Иван Шишманов съдържа обширна студия, както и откъси от дневниците или описанията на Соломон Швайгер (1578), Мелхиор Безолт (1584), Адам Вернер (1616), Павел Тафернер (1665), Савиюрюзинян (1786) и Граф Фериер де Совбьоф(1788).

Проучва се топографията на римския път от Белград до Цариград през различните исторически периоди - античността, средновековието и новото време; известните кервансараи; общият характер на пътеписите; взаимодействието между дипломатическите мисии към християнското население в балканските територии под османска власт; животът в градове и села, облеклата, обичаите и други аспекти.

Тази работа е публикувана в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", том IV през 1891 година.