Речник на прехода

В този текст са представени алфавитно подредени термини, които накратко обясняват феномени и личности, добре познати на много български граждани – както възрастни, така и млади. Те са потребители на културни, субкултурни и медийни продукти и често стават жертви на социалните мрежи и нереалистичните мечти. Поради това не е нужно да се създава речник; освен че може да бъде безкрайно разширяван, той по своята същност е преходен – дори когато е насочен към бъдещи читатели или изследователи на отминали времена. Речникът служи единствено за опит да се улови тази преходност.

Основният акцент тук пада върху продължаващите трансформации в хроничния преход след 1989 година. Много от обясненията черпят от предишни значения, които вече трудно могат да бъдат разбираеми, а също така включват асоциации с призрачни или забравени времена и новосъздадени употреби на думи. Зад термините изпъкват концепции, образи и лица в контекста на времето; човек вижда отражението си (за себе си) и разглежда вътрешността си (в себе си), дори когато огледалото му не показва вярната картина. Но именно тези криви огледала понякога помагат за по-добро осмисляне на различията в прехода през времето, като го освобождават от излишния грим и претенции за чиста – а следователно проста – истинска история.