История на войните 19: Войните на Карл Велики

Деветнадесетата книга от серията "История на войните" разглежда основния принцип, че за да постигнеш мир, трябва да се подготвиш за война.

От самото начало на човешката цивилизация хората са в конфликт помежду си – за територии, влияние, ресурси и идеали. Вековете наред велики мислители като Херодот, Сун Дзъ, Макиавели, Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт неуморно проучват ключа към успешната война. Този ключ обаче е скрит в правилното разбиране на историята. Но тъй като историята често се пише от победителите и техните имена остават запомнени - като тези на Ханибал, Александър Македонски и Наполеон - ние трябва да анализираме важните битки и сражения: някои от тях стават легендарни с малка армия срещу многобройен враг; други служат като предупреждение – цяла война може да бъде изгубена поради закъснение; а трети зависят от късмета – дори блестяща стратегия понякога губи пред простичка хитрост.

***

Карл Велики е най-забележителният владетел през ранното средновековие в Западна Европа и първият монарх, който възстановява социалнополитическото единство върху териториите на Западната Римска империя. По време на управлението си той води непрестанни военни действия, които значително разширяват границите на Франкското кралство. Армията му постига успехи във всички направления срещу саксонци, лангобарди, нормани, араби и авари. В новопридобитите области Карл насърчава християнството и реализира активна административна дейност с цел интеграция на различните народности. Каролингската империя напълно удовлетворява нуждите на времето си , а резултатите от военните операции играят решаваща роля при формирането на културно-цивилизационната структура в Европа през следващите векове.