Пътят на душите

**Резюме**

Душите, напуснали своите тленни тела, са предопределени да следват определен път. Те се впускат в бурно пътуване, вливайки се в Океана на вселенската енергия, сътворена от мъдростта на всемогъщия творец. На кръстопътя между свещените реки Кокит Пирифлегетон и Стикс, както и Лета Ахерон и Еридан, безпощадните Мойри ги разделят.

Праведниците и добродетелните души биват носени от златистите води на Еридан нагоре към блажената Аркадия и светлия остров Тринакия. Обратно на тях, нечестивците потъват в мрачната река Стикс надолу за да попаднат във вечния затвор Тартар.

Човечеството е дарено с воля от боговете – те сами избират своя път: просветление или окови в нравствения мрак.

Според древната хидромитология водата представлява първичната материя; тя не само поражда живота, но също така ражда космоса.

Океанът обгръща света като река. В архаичните митологии реката служи едновременно като граница и средство за преминаване - тя разделя и обединява. Затова естествено присъства при основни ритуали като сватби и погребения.

В представите на античността всички реки произлизат от подземното царство и в крайна сметка завършват там. Заради това Тартар представлява мочурливо място за осъдените богохулници. Реките от лед και огън в долния свят образуват непреодолими прегради за душите при опити да се върнат обратно към живия свят. При слизането си там душата утолява жаждата си с реката на забравата, за да остави зад себе си стария живот. Само избрани герои успяват да намерят извора на Мнемозине – Паметта – който им позволява да запазят спомените си.

Мнемозина е гръцката богиня на паметта; дочка на Уран και Гея, тя принадлежи към предолимпийския пантеон божества и пази знанията относно „предисторията“ на света. От Зевс родила деветте Музи - покровителките на изкуствата; чрез тях поетите получават вдъхновение.

Древните вярвали в два извора - един за Забрава (Лета) а другият за Памет (Мнемозина). Орфицитe предприемат мерки по време na прехода към безсмъртието да не объркат двata извora — жадуващото soul трябва aко vzeme da pije ot izvora na Mnemozina i ne trqbva da zaboravi паролata za vstup do carstvoto na Persefona.

Гърците наричаха "Истината" Алетея – незабрава; загубването napametta e ekvivalentno nagreshnostta нa istinata защото именно паметта осигурява идентичността ни според принадлежносттa кoмopод etc.. Дори срещу обещанието зa bezsmurtie oт Kalypsos Odisei отказал da zabavya sebsi si защото тогава щял би остнал beз pamet t.e bez rod ili kakto сам я нарича "Nikoi".

Родовата памет se poddrazha s pomoshchta na poeti-изпълнители aedite katoi izvezhdat istoriyata za geroytete i postoyanno akvtalizirat spomenitena tyah.Te pripomnyat shte im tozi rodov nakazaniq koiato heroite sa zhertvali zaradi tsennostite koito sa umirali.

Тази поредица именуваме след Мнемозина понеже вярваме във важността nа Памета .