Българската литература през XXI век (2000-2020) Част 1

Тази книга, създадена с намерението да бъде литературна история, ще бъде възприета като критика, тъй като нейното минало продължава да влияе на настоящето.

Едно от първите осъзнавания за мен беше необходимостта да разгледам критичната практика през последните десетилетия под нов ъгъл. Като автор на над седемстотин рецензии на нови книги, написани между 1995 и 2020 година и публикувани основно в списание „Култура“, аз се върнах към тях, както и към текстовете на други критици от различни източници. Прегледах също така множеството читателски коментари в интернет – форуми, сайтове и блогове. Установих колко значителна може да бъде разликата между оперативната критика и оценката от литературноисторическа перспектива за едно и също явление. Това ми наложи да поставя под въпрос някои критици оценки, включително собствените си наблюдения. Докато критикът анализира детайлно, литературният историк наподобява инженер, който се опитва да свърже множество разбъркани елементи в цялостен механизъм. Понякога жертваш добри автори или произведения при невъзможност за тяхното вписване в конструкцията; друг път изтъкваш творби с по-малко впечатляващи качества поради функционалната им важност за сглобяването на ключова част от общия механизъм. Съзнавам обаче един парадокс: макар че книгата има амбицията да представлява литературна история, тя всъщност ще бъде прочетена като критически труд именно защото нейната предистория все още резонира със сегашността.