Свобода или смърт! Бунтовен лист

Вестникът на ВМОРО, наречен „Свобода или смърт. Бунтовен лист”, е с размери 27 на 40 сантиметра. Изданието предлага пълно факсимилно копие на всяка страница от дванадесетте броя на вестника, включващо разчетен текст и коментар. Разчитането е осъществено от доц. д-р Милкана Бошнакова по оригиналите, съхранявани в Българския исторически архив при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ-БИА) в София.

Изданието представя информация за Яворов и неговата дейност в Македония, съдържайки целия разчетен текст на списвания от него вестник „Свобода или смърт” по време на борбата за освобождение на региона. Този нелегален орган на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) излиза между февруари и април 1903 година.

„Свобода или смърт! Бунтовен лист” от 1903 г. играе важна роля в биографията на Яворов като публицист и революционер, а също така представлява значима част от историята на българската литература и журналистика. Освен актуалните публикации, броевете съдържат стихотворения (или фрагменти от тях) като “Хайдушки песни” и “Арменци”.

Появата му е провокирана от решението за въоръжено въстание през пролетта на 1903 г., взето от Централния комитет (ЦК) на ВМОРО относно ситуацията в Македония и Одринско. На 29 януари същата година представители от Серския революционен окръг се срещат в село Каракьой, Неврокопско – сред които са Гоце Делчев, Яне Сандански, Димитър Гущанов и Пейо Яворов – за да обсъдят получено известие.

Това ръкописно издание е произведено чрез хектографска машина; досега са открити общо дванадесет броя с тираж около сто екземпляра всеки. Мицо Кирилиев, членувал във ВМОРО и четник под командването на Гоце Делчев, участва активно както като преписвач , така и печатар - технически помощник за Яворов . Почеркът върху страниците не принадлежи самият нему; той идва именно от Мицо Кирилиев.

Поп Стоян споделя: "Яворов остана със секретаря си Мицо Кирилиев... През четирите месеца престой у нас пишеше статии за пресата." А когато почиваше между писанията си обичаше да дискутира политика—ситуацията спрямо поробеното население било тематика която го занимавала много."

На баба Доста домът бил място където функционирала "печатницата" — всички жители знаели че там се произвеждаха новини без никой да им напомнял какво трябва да правят при заплаха… По време работа над текста веднага ставали активни мерките при наближаваща опасност.” Чрез статиите си авторът предлагаше ясно формулирани теми към агитаторите предстоящото възстание—предоставял необходимите анализи теоретично представени по достъпен начин.”