Право и модерност

Темата за правото и неговата връзка с модерността повдига важни въпроси относно самата същност на правото. За човек, обучен в юридическата традиция, дискусиите по тези теми често са табу. Ясно е, че правото е такова каквото е; то може дори да бъде физически показано – буквално с пръст. Както споделя френски професор от Сорбоната през началото на XIX век, там не се изучава само гражданското право, а именно Кодексът Наполеон — което подсказва за ясното наличие на правната система чрез обширните томове със закони и кодекси.

Обаче историческият анализ разкрива, че тази формализация под формата на закон не представлява вечна или основополагаща характеристика на правото. Освен това няма единство относно концептуалното определение на това "очевидно" понятие. В различни исторически периоди и социални контексти терминът „право“ е имал многообразни значения. Допълнително, не е толкова очевидно, че законът винаги е заемал централна роля като нормативен регулатор в обществения живот както днес. Интересен факт е, че именно в модерния период българското общество декларира формално „върховенството“ на закона, докато всъщност той остава периферен във функционирането му.

Професор Иво Ангелов Христов e роден на 5 септември 1966 г. в Киев. Той притежава магистърска степен по право и докторска степен по социология на правото от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2003). От 2009 година работи като доцент в катедра „Приложна и институционална социология” към Философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, а през 2016 г., става професор.

Той има четири монографии и множество научни статии зад гърба си и също така беше депутат в 44-то Народно събрание.