Майкини и другите

„У майкини“ от Иво Сиромахов получава продължение.

„Майкини са най-низките същества, които някога са се появявали. Не можем да ги търпим.“ (Вуйнини)

„Тази книга не ни засяга.“ (Шурето)

„Ох, много сте забавили темпото. Аз вече стигнах до София. Цунки!“ (Културослав)

„Тази книга показва колебанията на съвременния творец между екзистенциалната криза на маргиналността и крайното противопоставяне на безсмислената пародоксалност.“ (Герасим Евлогиев – Чуди)
Извадка от романа „Майкини и другите“ на Иво Сиромахов

1 ЮЛИ

Днес у майкини приготвяхме компоти от кайсии. Кайсиите бяха сорт „бадемка“, изключително сочни. Със свако всяка година имаме спорове как да постъпим с тях; той е твърдо против компотите и настоява за правене на кайсиева ракия, но обикновено компромисът остава недостижим.
Така стана и днес - свако вика: „Няма нужда от компоти, да направим ракия!“, а майкини го удариха, счупиха му носа, разтресоха му лявото око и повредиха палеца му на дясната ръка. В крайна сметка той прие предложението за компоти след което се напи и заспа.
Започнахме да режем кайсиите и махахме костилките в момента, когато пристигнаха вуйнините и започнаха спор с майкините относно необходимостта от премахване на костилките. Майкините заявиха категорично, че те трябва задължително да бъдат извадени поради неизвестно вредно съдържание; докато вуйнините твърдяха обратното – че костилките били полезни и добавяли аромат към компота.
Майкинитe посъветваха вуйнините да си гледат загубената къща вместо да коментират неща, които очевидно не разбират - целият селски народ говорел колко глупави били те. Това ядоса вуйнините толкова много, че един от тях грабна буркан и го разбира върху главата на майкинaте; последва хаос със счупени стъкла и прелитащи кайсии...
Майкинити отвърнаха с мощен удар директно във корема на вуйнинити , набиха един нокът право в лицето им така че те паднаха върху свако . Но той остана невъзмутим защото беше прекалено пиян .