Кукувича прежда (трето допълнено и преработено издание)

Христо Карастоянов, с ироничен и на пръв поглед несериозен стил, разказва мрачни истории в иначе идиличното му градче. Там гарнизонният духов оркестър свири в парка, а зад тезгяха на тъмната и миризлива аптека се крие младо момиче.

В контекста обаче има барут, насилие и... гилотини!

Рашко Сугарев пише за това в шести брой на списание „Пламък” от 1985 година.

„Любовта и тайните предателства, безсмисленото предизвикателство към смъртта, както антимонархическите така и промонархическите нагласи се преплитат в динамичния сюжет на повестта. Авторът основава произведението си на детайлно проучване на времето, което позволява да пресъздаде документална автентичност чрез непринуден разговорен стил – по този начин читателят може да усети събитията.”

Христиана Василева коментира във вестник „АБВ”, издание от 4 август 1987 година.

„Кукувича прежда”, чийто действия са ситуирани през 20-те години, включва дори Джон Ленън. Тази творба напомня за „Бесове” на Достоевски: тук присъстват анархисти и атентати сред кинотеатри и цепелини. Налице е синтез между модерната литература и балканската разказвачка традиция. Мястото на събитията е българската провинция; докато животът в столицата изглежда само симулиран, там той е истински изпитван.”

Така резюмира статията „Анархисти & цепелини на Балканите” от Berliner Zeitung номер 16-19 от 20 януари 2013 година.