Лукиана. Къси разкази

Все още помня какво чувство на вълнение изпитах, когато научих, че Десислава Каменова работи върху първата си книга. Веднага се впуснах да я прочета. Чистият й стил – лек и елегантен, без ненужни украшения – ме подведе да мисля, че ще премина през кратките разкази за нула време…

Но всъщност не беше така.

Десислава предпочита да пише с кратки изречения без сложни конструкции. Обикновено описва героя си в минало несвършено време. Оказа се, че този простичък подход ми позволяваше да стана част от историята ѝ. Героят, който бе изваден от текста, намери място в моето съзнание. Присъединих се към внимателното ѝ наблюдение на привидно обикновени действия и чувства. От тях обаче тя успява да извлече изненадващи акценти – истински ценности или неудобни предизвикателства.