За смъртта и умирането
Издателство: | Кибеа |
Брой страници: | 416 |
Година на издаване: | 2018 |
Дата на издаване: | 2018-09-03 |
ISBN: | 9789544748159 |
SKU: | 94369000013 |
Размери: | 13x18 |
Тегло: | 288 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 20 лв. |
Д-р Елизабет Кюблер-Рос (8 юли 1926 – 24 август 2004 г.) е родена в Швейцария и е известна психиатърка, хуманист и съосновател на международното движение за хосписни грижи. В своята значима книга „За смъртта и умирането“ (1969 г.), тя за първи път описва петте фази на скърбенето, през които преминават хората при очакването на края на живота си.
Кюблер-Рос е автор на 24 книги, преведени на 36 езика, а работата й е донесла утеха на милиони души, изправени пред собствената си смърт или загубата на близки. Нейната всеотдайност към терминално болни деца, пациенти с ХИВ/СПИН и възрастни хора оставя дълбок отпечатък; основният й професионален принцип остава човечността в отношението към умиращите и важността да се предлага безусловна любов.
През 2007 година името й попада в Залата на славата, а списание „Тайм“ я включва сред стоте най-влиятелни мислители от ХХ век. Делото й продължава да бъде вдъхновение за множество организации по света, включително фондацията „Елизабет Кюблер-Рос“.
Нейната книга разглежда теми свързани с терминирално болните пациенти и техните последни мигове. Д-р Кюблер-Рос подчертава, че не става въпрос само за страдание или мизерия; вместо това този процес може да ни научи много относно финалните стадии от живота – тревогите им, страхове и надежди – както и желанието им да напуснат земния свят с достойнство.
В книгата са представени истории от интервюирани пациенти, които разкриват своите притеснения и разочарования. Запознаването с тези терминирани чувства предоставя уникално преживяване със терапевтичен характер: то осветлява нови аспекти от функционирането на човешкия ум и ни показва особеностите в човешкото съществуване - след което можем да се почувстваме обогатени и по-малко обезпокоителни относно собственото си физическо отсъствие.
Д-р Кюблер-Рос завършва с метафората за мирната смърт като падаща звезда; една малка светлинка проблясва кратко в огромното небе преди да потъне във вечната нощ. Терапевтичният ефект от размислите върху тази деликатна тема е очевиден: затваряме последната страница успокоени και лекувани.
.
.