Гласовете на българския диаболизъм
| Издателство: | Парадигма |
| Брой страници: | 258 |
| Година на издаване: | 2018 |
| Дата на издаване: | 2018-05-29 |
| ISBN: | 9789543263400 |
| SKU: | 94355950001 |
| Размери: | 16x23 |
| Тегло: | 427 грама |
| Корици: | МЕКИ |
| Цена: | 8.18 € |
Сборникът „Гласовете на българския диаболизъм" съдържа текстове, представени по време на конференцията със същото име, която се е състояла на 2 и 3 декември 2016 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Този проект представлява интересна научна инициатива от страна на млада изследователска група и е първият систематичен опит за проучване на явлението „български диаболизъм".
В книгата са включени произведения както от утвърдени специалисти в литературознанието (като проф. Валери Стефанов, проф. Миглена Николчина, проф. Николай Аретов и доц. Огнян Ковачев), така и от докторанти, които завършват своите дисертации. Статиите разглеждат различни проблематики - критическа онтология (от В. Стефанов) и интелектуална история (от М. Николчина). Особено ценна е статията на Огнян Ковачев "Изграждане на неяснота, неопределеност и несигурност в диаболистичната проза на Владимир Полянов и Георги Райчев", където творбите на тези автори са поставени в контекста на световната литература и теории за възвишеното.
Интересна интерпретация относно понятието "диаболизъм" предлага диалогичната статия на Дарин Тенев „Моделиране на мрака". Повечето статии анализират конкретни произведения свързани с диаболизма; особено задълбочена оценка получава творчеството на Владимир Полянов - статиите за драмата му „Бройка” от Николай Аретов, романа „Вик” от Венцислав Шолце, повестта “Детето” от Яница Радева и разказа “Ерих Райтерер” от Христина Теодосиева имат значителен принос.
Концепцията зад сборника идва да подчертае идеята, че диаболизмът не е просто част архивирана литературна история; той продължава да бъде интелектуално предизвикателство, което провокира ново осмисляне както миналото, така и настоящето ни като читатели или критици. Значимостта му се потвърдява чрез колективния труд "Трите лица на Светослав Минков", написан от Десислава Узунова, Владимир Полеганов и Александър Христов - този текст служи като микромодел за целия сборник с комбинация между теория дo литературната история.
„Гласовете на българския диаболизъм" показват как вниманието към миналото може да се сведе до активен ангажимент с настоящето; той демонстрира начина по който литературното наследство остава живо сред културните практики чрез четене нa нова перспектива върху него.
Доц.д-р Бойко Пенчев