Светият Олтар

Норвегиянският автор Ян Уве Екеберг е известен с историческата си трилогия „Времето на меча“, която набира популярност и у нас. Критиците я поставят в контекста на произведения като „Рицарят тамплиер” от Ян Гиу и „Устоите на земята“ от Кен Фолет, тъй като също така увлекателно изследва бурния XII век, белязан от борби за власт. Трилогията, вдъхновена от уникалните норвежки саги, включва три книги: „Времето на меча”, „Кралеубийците” и „Светият олтар”.

Всеки един от романите е независим по сюжет и разказва историята на Сигюр Лавар - герой от средновековната скандинавска литература. Неговото детство преминава в робство след разделянето му с майка му, а впоследствие той става слуга и приятел на кралския син. Благодарение на своята храброст, умения и интелект, Сигюр се утвърдява като уважаван военачалник; тайна обаче остава произходът му - той всъщност е незаконният син на краля.

Читателят ще бъде поведен не само през различни локации в Норвегия, но също така в Швеция, Дания, Русия и Свещената римска империя - всичко това оформя жива представа за средновековна Европа.

В третата част "Светият олтар" основна роля играе Хокон (IV) Хоконсон - аналогът на българския цар Симеон I. След многобройни войни и загубата на близките си хора Сигюр Лавар намира убежище в Новгород. Спокойствието му обаче е нарушено при получаването на тревожни новини: кралят в Норвегия е починал и племенникът му Хокон има право да наследи трона по кръв; ала момчето няма армейска подкрепа срещу коварния ярл Скюле.

Поради тази ситуация старите приятели призовават легендарния воин да се завърне у дома за помощ във важния момент. Въпреки колебанията си относно връзката със своето минало като жесток войн, Сигюр решава да защити правото на младия престолонаследник. Така той става централна фигура в усилията за коронясването на Хокон както и откритие значима реликва - останките на крал Улав Светия - които са изчезнали без следа.

За да бъде провъзгласен за истински владетел, Хокон трябва да положи клетвата върху ковчега със светите останки; враговете опитват всячески да попречат този процес. Единствено опитът и мъдростта na Sигюр могат успешно да реализират почти невъзможната задача.

Ян Уве Екеберг проявява невероятна прецизност към историческите факти както относно събитията сама по себе си , така до културните традиции , вярвания , религиозните практики Моделите истории остават запомнящи се благодарение напълнотета а образността .