За писането

"...Книгата е огън, който достига небесата! Нека си позволим да оставим пространство за грешки, истерия и тъга. Няма нужда да изглаждаме ръбовете, докато не получим идеалната топка, която се движи плавно като по магия... Когато творя стихотворение, аз изстрелвам стрела - с червен връх и отровна среда, с окървавен край... Облизвам проклетата си душа с клавишите на пишещата машина... Никога не съм гледал тази машина без чувството, че някакви странни божества или нещо неопределимо ми е дарило невероятен късмет - абсолютно и приказен... Най-добрите моменти в писането идват не защото ти избираш това занимание, а защото то само те избира. Когато полудяваш от него, когато ушите ти са запълнени с думите му и то пронизва ноздрите ти и попада под ноктите ти... Няма нищо по-вълшебно и красиво от редовете върху хартията... Писането ме спасява от лудостта или дори от убийство или самоубийство. Все още ми е необходимо. Сега. Утре. До последния миг на живота ми... Думите се раждат и вибрират; те се въртят и летят..."