Неизбежна гибел

На 22 май излиза пълната и нецензурирана версия на едно от най-забележителните произведения на Ерих Кестнер. Романът "Фабиан. Историята на един моралист" е публикуван за първи път през 1931 година.

Книгата бързо печели симпатиите на читателите, а изданието с меки корици се разпродава в рамките само на седмица. До началото на ноември същата година тиражът с твърди корици достига между 6 и 10 хиляди копия, което радва автора, който си пожелава продължение на успеха.

През март 1932 г. тиражът достига до впечатляващите 25 хиляди екземпляра, а по това време започват да излизат и преводи в чужбина.

Поради цензура книгата е модифицирана от издателя, но години след това получава ново издание под заглавие "Неизбежна гибел", което най-накрая стига до българските читатели.

Това обновено издание се появява благодарение на германския издател Свен Ханушек, който внимателно сравнявал текста с оригинала дума по дума. Поради своето съдържание книгата е обявена за "упадъчна", преминала през цензура и дори забрана; през 1933 г., тя бива горена публично от нацистите пред Операта в Берлин. Критици описват "Неизбежна гибел" като анархистичен и сексуално освободен шедьовър – върхово творение на Кестнер.

Главният герой Якоб Фабиан носи автобиографични черти от живота на писателя. Той стремително търси безпристрастен мироглед, но въпреки това вярва в чудото наречено „победа над порядъчността“.

Фабиан наблюдава животa в голям град, където престъпността доминира навсякъде - измамниците са централни фигури, мизерия цари насевер, разврат – нас запад; а смъртта дебне отвсякъде.

Кестнер отбелязва: "Тази книга не е предназначена за невинни хора независимо от възрастта им". Сексуалната откритост във Фабиан предизвикала недоволство; очевидно провокацията му успяла ако така е замислена. В края на шестдесетте години една студентка по икономика написала писмо до автора относно романa; той й отврял: “Вашият страх относно многото любовни преживявания на доктор Якоб Фабиан ми изглежда малко преувеличен”.

В кратък откъс героят споделя:

- Спомняш ли си? Половин година след този момент вече бяхме готови за пътешествие... Прекарах осем дни там... Балтийско море беше бурливо и почти нямаше туристи… Какво можех да правя тогава? Да чета книги или да работя върху себе си? Имаха нужда от мен тук! Но накъде точно тръгвахме никой не знаеше…

След разговор Лабуде протестира срещу песимизма:

- Ако всички мислят така като теб никога няма да можем да стабилизираме ситуацията! Аз също усещам временното ни положение!

Фабиан му отврща:

- Разумните никога няма да вземат властта – честните още повече.

Лабуде приближава към него настойчиво:

- А какво пречи все пак разумните опитвали?!