Нещо човешко

В творбата си „Нещо човешко” Павел Поторочин ни потапя в един свят, където реалността и фантастичните образи се преплитат. Подобно на произведенията на Маркес и Радичков, романът му е изпълнен с интелектуалност, доброта и проницателност. Той провокира размисли и чувства, успява да натъжи и едновременно да развесели читателя. Създаден е за онези, които ценят хубавата литература и умеят да запазват радостта от нея в сърцето си – дори когато става въпрос за теми като самотата, смъртта, надеждата и вечната любов.

„Тишината представлява нещо човешко; Господ е дал на всеки човек своя собствена тишина още от началото. И това няма да се промени нито с появата на грамофона или радиото, защото шумът съществува благодарение на тишината по начина, по който раждането води до смъртта. Онзи, който е погледнал тишината право в очите знае какво означава смърт; а този, който чува тишината - той всъщност чува всичко.”