Послепис

След успешния роман „Една и съща нощ”, който получи наградите „Дъбът на Пенчо”, „Хеликон” и „Елиас Канети”, а също така беше номиниран за роман на годината, Христо Карастоянов сега се обръща към миналото в новата си творба "Послепис". В нея той разглежда времето, когато сме живели като отражения на самите себе си.

Историята започва с пропуснат влак в новогодишната нощ, който обединява четирима мъже. Този инцидент им напомня за приятелствата и предателствата помежду им, връщайки ги назад във времето на болезнени любовни преживявания и случайни срещи. В “Послепис” оживяват спомените от 1968-а година, 1989-а година и други важни моменти от живота ни, които често смятаме за забравени.

От "Послепис"

Колкото повече Стоян отказваха в Художествената академия, толкова по-упорито рисуваше картини. Неговите овчици имаха равнодушен вид с крака като тези на козичките от физкултурния салон, но с човешки очи. Руното им бе толкова прецизно направено, че мнозина се учудваха как може да проявява такова търпение да работи върху тях. Малцина знаеха обаче истинската причина: Стоян всъщност не играеше – той дебело подчертаваше контурите на животните със специална техника - взимаше една малка вилица за пасти и я използваше да оформя боята сякаш навива макарони; така получаваше всички онези красиви къдрици – това оставаше неговата тайна.

В картините му овците бродеха по синьо-зелени хълмове или стояха сгрупирани под червени дървета; понякога слизаха надолу през склоновете при залез слънце. Около тях постоянно кръжаха кучета черни като прилепи – изискани създания с главички подобни на дракончета или весели кукумявчици. Имаше картини със зимен мотив - почти всички те бяха черно-бели освен гълъбовидните слънца в небесната белота: всяка картина притежаваше по едно такова слънце. Обаче там кучетата изглеждаха заплашително и злобно.

Хора нямаше, само облаци – задължителен елемент.
Веднъж любопитството ми ме надделя и попитах Стоян шеговито как разбира кога една картина е готова.
„Какво каза?” – попита той.
„Как разбираш кога една картина е завършена?” – повторих въпроса си.
„Много лесно! - отвърна ми той - Една картина е завършена щом я подпиша!”