Османската експанзия 1453-1683 г.

Османската империя и нейното съществуване винаги са представлявали деликатна тема за българската историческа наука и за народа ни в общ план. Няма как да бъде иначе – петвековният период на чуждо управление не е донесъл никакви значими ползи за нашия народ, докато негативите от него са изключително явни и оставят трайни последици върху социалния, политическия и дори националния напредък.

Въпреки че имаме основателни причини да осъждаме тази чужда сила, която ни е лишила от правото на свободно развитие, безусловната ненавист и прекалената емоционална реакция към Османската империя все повече се превръщат в тежест за обществото ни.

Необходимо е да потърсим по-рационален и ясно формулиран подход към темата "Османска империя" и нейното място в нашата история. Простата омраза и пренебрежението към Османската империя като напълно ретроградна структура не могат да обяснят факта, че през над 300 години тя постоянно се разширяваше, завладявайки нови територии след победи в множество сражения. Тази държава допринесе със значими военни иновации за Ранномодерна Европа (XIV-XVIII век). Това не е просто антипатична хвалба против България; това е суров факт. Нашите предци бяха победени от една от най-мощните военни сили в цялата европейска история. Днес, повече от сто години след освобождението си от чуждото владичество, ние трябва да разберем как точно функционирала османската военно-политическа система, за да можем по-добре да идентифицираме съвременните проявления на подобно влияние и да избегнем грешките на миналото.