Таласъмите не спят зимен сън

Случаен човек среща странник в трамвая и му оказва помощ. Въпреки това, след време се разочарова от него. По пътя си помага и на други хора, а после продължава напред. Това не звучи като интересна история или сюжет за роман. Проблемът не е в самата книга, а в нас.

Дебютният роман „Таласъмите не спят зимен сън“ (автор Николай Гергов, издателство „БГ книга“) е такъв, че може да бъде прочетен на един дъх, но всяко изречение те оставя без дъх - като удар в корема на човек с алкохолна зависимост.

На пръв поглед приключението сред лицата и местата около София няма значителен литературен потенциал. Светът на „Таласъмите“ се обикаля пеша и почти не откриваме сложни персонажи. Езикът им е простичък, без особени учтиви или книжовни конструкции; вместо това той е изпълнен с препратки към познати ситуации за всеки жител на голям български град. „Таласъмите не спят зимен сън“ отразява реалността ни поне толкова добре, колкото един обикновен ден.

Парадоксално изглежда само разказвачият герой - той няма никакви свръхестествени способности; просто му пука истински за случващото се през цялото време от началото до края на книгата.