Аламут

Романът „Аламут“ от Владимир Бартол е най-известната словенска литературна творба, преведена на над 30 езика и издавана повече от 70 пъти по света. Публикуван през 1938 г., той се интерпретира като алегория за италианския фашизъм и репресиите срещу словенското малцинство в Италия - тема, която авторът разглежда и в други свои произведения. Иронично, първоначалното издание на „Аламут“ е посветено на Бенито Мусолини, а впоследствие Уилям Бъроуз черпи вдъхновение от него при написването на своята творба „Голият обяд“.

Сюжетът на романа се развива през XI век в територията на древна Персия и разказва историята на Хасан ибн Сабах (роден около 1034 г., според някои данни между 1052-1054), шиитски духовник, бизнесмен, учен, еретик, мистик, убиец и аскет. Той също така играе роля като политически революционер и основател на ордена на асасините-федаини. Възпитаник е на Омар Хаям и Низам ал Мулк - бъдещият Велик везир на Селджукската империя и една от известните жертви на асасините.