Момичето, което изпи луната

В едно далечно време съществувало момиче, което не притежавало спомени. Имало и дракон, който никога не успял да порасне. Била наяве една баба, която рядко казвала истината. Съществувало блатно чудовище, толкова старо колкото света самият; то обичало всичко живо в него, но понякога се затруднявало с правилните думи за изразяване на чувствата си.

Имаше ли вече спомен за това момиче без памет? Чакайте! Споделих ли ви какво е било - че то нямаше загубени спомени? Съществуваше момиченце с минали мигове, които го следвали като призрачни сенки; те му шепнели тихо и той не можел да им погледне лицето.

Също така имал един мъж в тога с лице наподобяващо лешояд. Висела една жена от тавана. Появили се черна коса и черни очи със зов за справедливост; а жената с коса подобна на змия заявила: „Тя е моя“ и искрено вярвала в думите си... След което я отвели.

Създаден беше образът на висока тъмна кула, която пронизваше небесата и покриваше всичко около себе си със сивота. Да, всичките тези истории са част от приказка - моята приказка - само че все още не знам как завършва тя.

Имало едно време нещо ужасяващо сред гората… Или може би самата гора била страшна? А възможно е целият свят да бъде пропит от злини и лъжи и най-добре би било да разберем това веднага. Не, скъпи Фириан, дори аз сама не вярвам на последното твърдение.