История на рая Том II: Градината на насладите

Въпреки че краят на ХХ век е изпълнен с песимизъм, историята на християнството всъщност е дълбоко пропита от миленаристични идеи, повече отколкото обикновено се предполага. Много хора са вярвали, че Христос ще се върне на Земята, за да царува хиляда години с възкръсналите праведници и така човечеството най-накрая ще постигне щастие. Дяволът, смъртта, грехът и адът трябваше да изчезнат.

Това убеждение, основаващо се на пророчествата в Стария завет и Откровението на св. Йоан, било оспорвано от св. Августин и след това временно забравено. В края на XII век обаче то отново придобило сила благодарение на калабрийския монах Йоахим Флорски, чийто пророчески видения достигнали до цяла Европа. През годините миленаризмът проявил различни форми – фигури като Томас Мюнцер, Йохан от Лайден и Кампанела описват светлото бъдеще по различни начини: едни предлагат насилие за постигането му, докато други говорят за мирен подход. Христофор Колумб също имал амбицията да разшири „царството Христово“ по целия свят. Пилигримите в Северна Америка през 20-те години на XVII век искали да превърнат новия континент в център на Божието царство – стремеж който станал част от американската идентичност.

С течение времето миленаристките надежди постепенно получили светска форма и се трансформираха в идеология за напредък; например Пристли очаквал хилядолетното блаженство като резултат от Френската революция. Именно традицията на миленаризма вдъхновила Пиер Льору – създателят на термина „социализъм“, който заявил: „Христовото царство е обещаното бъдеще тук.“

След публикуването на "Една история на рая: Градината на насладите", Жан Делюмо продължава своето задълбочено проучване относно мечтите за щастие сред западното християнство; той вече разгледа страховете ("Страхът в западния свят: XIV–XVIII век") и начините за справяне с тях ("Успокоение и защита: Изповед и опрощение").