Човек за споделяне. Необикновени случки в моя обикновен живот

Чувството за автентичност играе важна роля и в спомените, представени в новата ми книга „Човек за споделяне“. Искрено се надявам то да е присъствало винаги и в ежедневието ми...

Почти петдесет години са минали от публикуването на първата ми стихосбирка – „Една усмивка ми е столица“. Колко много изгреви и залези съм преживял!... Убеден съм, че това чувство за истинност движи моята саморъчно направена лодка. Не опитвам да убедя нито себе си, нито околните, че тя е достигнала велики брегове. Само аз знам колко трудно е да прекосиш цялото море с такава лодка! Но с нея многократно съм плавал през искрени вълнения!

Относно разказаните истории

В текста "Свидна" авторът описва интересната съдба на българска жена, която среща в Исламабад по време на литературна конференция посветена на източната мистична поезия. Синът ѝ има проблем с бъбрека и тя заминава за Пакистан за скъпоструваща операция. Там Свидна развива чувства към богат бизнесмен, но връзката им попада под строгите правила на Корана. Тя намира у Георги Константинов човек със стабилни качества, който проявява разбиране и доверие.

В "Кажи, кажи, Оракуле" авторът разкрива детски спомени и дълбоки размисли относно ролята на съдбата и стремежа към лична независимост. Споделя своето виждане относно ясновидството чрез история свързана с покойната Вера Кочовска.

Разказвайки "На гости при Шолохов", Константинов се връща назад във времето до първото си самолетно пътуване зад граница когато е само двадесет три годишен. В Москва той среща известния руски писател Михаил Шолохов както и Юрий Гагарин; освен собствените си впечатления от тях двамата прави сравнение между “Отнесени от вихъра” и “Тихият Дон”, акцентирайте върху универсалността на идеите в тези произведения.

„Почти нереална земя“ предлага поглед върху Индия и живота на обикновените индийци; „Моите лични срещи със Захарий Стоянов“ разказват как авторът посещава мястото където загива големият български писател в Париж; а „Поздрави от Рая“ представя престоя му в Лимани, Швейцария - там той открива оригинални писма от Хемингуей до неговия издател.

Историите „Забранено за възрастни“ и „Между хапчето и ножа“ предлагат лични анекдоти свързани със самия него and sина му като повдигат темата за социалните проблеми днешното общество.
„Случаят Квартално събрание“, “Малки бележки за великото” και “Грешникът Иван” включват политически нюанс като изразяват недовольството му спрямо властта проучвайки променливостта около избора ни президент или подписването новата Конституция пред двайсет години.
В "Ирански дневник" Константинов описва свои впечатления от Техеран до Исфахан докато наблюдава живота там особено сред женските среди които прикриват космите si лица; а ”Пътеписно от Дакар” показва шокиращ реализм какъвто живее населението în сенегалската столица.
Авторът нарича ”През Кайлъка для гарата” автобиографичен опит – начертавайки собственият живот: од малките дни Плевене кога се запознавам книги až до родителскотo развод și появлениятa na peţe mu стихосбирке й следст­валте последвали професионален житейски зигзаци.
„Безсъние в Константинопол” посвещава майка си та баща си आणि Истанбул; a «Самоделната лодка» представляват оценяване творческoто произведение ‘Човек za spodelqne’ i osobista самообективизация Georgi Konstantinov."