Въведение в теорията и практиката на църковната музика

Основният труд на Хрисант Мадитски, озаглавен „Голяма теория на музиката“, е написан през 1814 година. Този ръкопис отразява усилията на тримата преподаватели и експерти по певческата традиция – Хрисант, Хурмузий и Григорий, и играе ключова роля в развитието на балканската (византийска) църковна музика. Възходът на църковнопевческото изкуство в новата епоха води до създаването на Новия метод за записване на нововизантийската (новогръцката) музика. Работата им поставя основите за напредък във всички области на църковната музикална теоретична дисциплина, без да се отхвърлят предишните достижения. Поради това Новият метод може да бъде разглеждан като важен момент в историята на византийската музика; той цели усъвършенстването на старите практики, следвайки значителна част от принципите на западноевропейската музикална теория. Такъв исторически процес притежава специфични характеристики в контекста на източноправославния балкански регион и заслужава подробно проучване.
д-р Мария Капетаниу