Емили Л.

„Емили Л.", едно от по-късните произведения на Маргьорит Дюрас, известна с творби като „Хирошима, моя любов" и „Любовникът", е история за любовта, писането и самотата в контекста на тези две дейности. В малкото пристанище Кийбьоф, точно срещу Хавър, мъж и жена седят в крайбрежно кафене и наблюдават останалите посетители, минувачите и играта на слънцето върху вълните. Жената (възможно е тя да бъде самата Дюрас) споделя със своя партньор - когото вече не обича или все още има чувства към него - страстта си към него и намерението си да превърне тяхната връзка в роман. Случайно забелязват двама други самотници на бара - капитан с неговата бивша красива съпруга, която сега е разруха от алкохола. Гласовете им се смесват с английските звуци около тях; така невидимата трагедия на френската двойка служи като фон за драматичната история на англичаните. Читателят започва да мечтае за Емили Л., жената символизираща безумната любов - вдъхновителката на стихотворенията и моретата.