Човек в градината

Моята поезия не се фокусира върху съвременния живот, а разглежда по-скоро "човешкото състояние" и нашето участие в дълбоките въпроси на съществуването. Ние сме подвластни на времето, произлизаме от нищото и в крайна сметка пак се връщаме там; осъзнаваме това. В този контекст живеем в парадоксална обстановка – едновременно ограничени и свободни, мразим смъртта, но трябва да я приемем, желаем да опознаем света, докато сами сме част от него. Именно тази ситуация трябва да бъде изразена в моите стихотворения. Теми, които засягат всеки човек независимо от неговия произход, религия или политическа принадлежност и независимо от социалната среда. Да, реалността е важна, но тя трябва да бъде представена чрез език с поставени въпроси; отказват се някои отговори само за да бъдат предложени нови въпроси и така безкрайно – защото единственият начин да говорим за нещо неизказуемо е именно през непрекъснатото задаване на нови питания./Рутхер Копланд/