Отворена книга

"Тук съм аз: от детството до днешния ден. За съжаление, възкресеният с думи живот не е оригинален, а просто копие.

Веднага след промяната през ноември 1989 г. започнах и завърших през март 1990 г. спомените си за софийските преживявания. Не знаех дали свободата ще получи нов шанс.

За разлика от повечето български писатели, не чаках да премина тихо Дунава, за да се изправя смело срещу моите мъчители и тези на себеподобните ми; реших да ги покажа приживе, тук и сега; лицем към лице, очи в очи; осъдих непочтеното практикуване у нас: "писателят Х. каза"; "У. сподели...". Освободих „героите си” от анонимността им; ако съм сгрешил – нека ме опровергаят.

Предложих им открит двубой на идеи.
С изключение на полемиката с Николай Хайтов в „Литературен форум“ през 1990 г., досега никой друг не се е обадил.

Как може тази книга да остане незавършена?! Толкова много са ме обвинявали, че съм бил поддръжник на Отворено общество – поне мога да присвоя определението!

Отдавна знам: в изкуството, каквото си направил – никой няма право да ти го вземе; ако не си направил нищо – никой няма какво да ти даде!

Читателю, пред теб съм гол като майка ме е родила!
Не се страхувам, защото не лъжа.
В живота човек може и малко да послъгва. Но когато пишеш – о това вече е различно!
За мен това е като духовна изповед или легнало под ножа действие. Няма връщане назад! И независимо какво ще стане!

Тази книга само Този ще затвори Който отвори страниците на моя живот."

Авторът