Паника в Града на светлините

В този роман съм свързал реалността с фикцията, личната си история с измислицата, както и самоиронията със сериозния подход. Първоначално целта ми беше да разгледам темата за културните "фантазми" - видения или въображаеми образи. Не става дума за любовни теми (които са обект на множество книги), нито пък за политически или професионални аспекти. Всъщност, вече двайсет години живея в Париж – град на фантазиите и визиите. Всеки новодошъл в Париж носи свои „емоционални приоритети". Някои се устремяват към Айфеловата кула, други – към Нотр Дам, трети следват стъпките на импресионистите от Монмартр, а четвърти се отправят към Лувъра... Кой не е мечтал за „Париж"?

Романът на Матей Вишниек представлява интелектуално предизвикателство, тъй като текстът остава "отчужден" спрямо познатите разказвания в литературата от емигранти, дори когато съдържа елементи относно живота на твореца-емигрант. С ироничен тон и самоирония той успява да улови атмосферата на Париж, но също така дистанцира себе си от традиционните стереотипи по отношение на Града на светлините. Авторът изгражда сюжет, където границите между фантастичното и реалното почти изчезват; светлината оформя сцена за непрекъснати културни взаимодействия. Разказът представя един въображаем Париж населен с „призраците“ на велики писатели и артисти. Тънката струна на самоиронията отделя героя-разказвач в неговото духовно приключение.