Змиеядеца

Със „Змиеядеца” Суворов продължава своята документално-художествена поредица от романи, включваща „Контролът” (1994) и „Изборът” (1997).

Всичките са от специалната рота.
Тази рота Железния Генрих я е сформирал сам. Избрал е всеки лично от хиляди кандидати.
Всички в ротата са високи и широкоплещести, всички са спортисти. Дисциплината е зверска, подготовката – жестока: стрелба с всички видове оръжие, ръкопашен бой, хвърляне на гранати – далечина и точност, щурмова полоса, маршове с пълно снаряжение, продължаващи почти по цял ден, управляване на коли и мотори, взривно дело и още много неща.
Павел Петрович Буланов подхвърли една идея: защо да не използваме нашите момчета при изпълнение на присъдите, защо да не ликвидират осъдените на смърт с ритници, с тояги и палки, с железа, за да развият у себе си изключителна злоба и ярост. Ето например, в Лефортово един помощник-изпълнител беше убил осъдения по първа категория враг на народа Смирнов с удар с бокс. Буланов веднага докладва новината на Генрих.
Железния Генрих прояви интерес: кой е този помощник-изпълнител?
Змиеядеца, отвърна Буланов. Дали пък да не използваме опита му с възпитателна цел?
Генрих се съгласи: опитът да се разпространи! Осъдените по първа категория да се използват като учебен материал за развиването и укрепването на бойния дух на специалната рота.
А Змиеядеца да се награди и да се повиши.