Смъртта на поетесата

В творбата "Смъртта на поетесата" Сибел Тюркер представя един етап от живота на 22-годишната студентка Ерсин, която, подобно на авторката, изучава право и пише поезия. Въпреки това, паралелите между двете млади жени свършват тук; главната героиня с мъжко име се чувства отчуждена от света около себе си и сравнява жизненото си съдържание с натурални сокове, пълни с химикали - „гъсто, ароматизирано, кондензирано и застрашително време", което чака да бъде разредено с вода и изпито. Тя осъзнава невъзможността си да съчетава правилните количества и пропорции при приготвянето на смеси. Следователно резултатът е рядък и развален като нейния ум, който постоянно губи и открива отново без особена радост. Единствената й сродна душа е баща й със своите прояви на тихо лудило, но той умира от Алцхаймер и я оставя сама с майка си - бивша танцьорка в бар - и красива по-голяма сестра, чийто интерес се свежда до материален брак. Когато Ерсин среща загадъчната Елиф и започва връзка с приятеля й Самим, романът приема неочакван обрат - вероятно изненадал самата авторка - който читателят (дано) ще следи трескавo до края му. Както споменава мотото на книгата: „чуждото умиране е най-загадъчното занимание за всички нас."
Азиз Шакир-Таш