Посока Сакраменто

Романът „Посока Сакраменто” разглежда объркването и трудностите на измъчените човешки същества да изградят връзка помежду си, особено когато единствената им надежда е да разкрият без притеснение уязвимостта си. Защото там, където дори безмилостният Бог на българския ежедневен живот отказва помощ, именно простичкият жест на приятелството носи утеха. Историята показва как хората се боят един от друг и как се изолират в гета – независимо дали луксозни или занемарени с времето, в които преживяват ужасни моменти. Те затварят очи пред най-страшните ситуации и искат животът им да продължи, въпреки страха си. Романът описва тишината и мракa, който настъпва, когато всичко рухне.