Врата за ада

Историята, която носи трагичен характер, е основата на романа „Врата за ада“. Сюжетът се развива в периода след падането на тоталитарния режим в България. За някои от персонажите конфликтът между миналото и настоящето не е избор, а по-скоро блуждаене из политическите лабиринти в търсене на смисъл и морални опори.

Главният герой, дипломат с дълга кариера, наскоро се завръща у дома след продължителна отсъствие. Той рискува да потъне в объркаността на времето – травмиран от бързите промени около него, той започва собствено разследване относно предизвестената смърт на своя баща, който е генерал от контраразузнаването.

Смъртта постоянно ни преследва и макар понякога да идва неуместно, тя винаги настъпва точно когато трябва. Това никога не бива да бъде забравяно. Но ние го правим. Забравяме фактa за нейното присъствие в живота ни и именно затова няма нужда да я боимe. Въпреки това страхуваме се - страхуваме се да признаем собствената си маловажност и безсилие. И не можем да допуснем възможността за живот „въпреки“ смъртта вместо просто живот „след“ нея.