Мансарда в Париж с изглед към смъртта

Изданието съдържа следните пиеси: "Търси се клоун", "Папараци, или Хроника на един абортиран изгрев", "Думата прогрес в устата на майка ми", "Мансарда в Париж с изглед към смъртта", "Разчленен театър, или Човекът-кошче за боклук", "Човекът, който си говори сам", "Три нощи с Мадокс", "Какво да правим с виолончелото?", и "Последният Годо".

Когато започнах да изследвам литературната среда, поех по съвсем различен път. Осъзнавах вече, че имам определена мисия и вярвах, че най-висшата цел на писателите в страните от Източна Европа, особено в Румъния – където живея – е да противостоят на властта. През последните петнадесет години бях напълно посветен на тази задача и ролята си като културен опонент.

Един ден осъзнах колко уморителна е тази битка. Бях написал много пиеси, които оставаха неиздадени „в чекмеджето“. Напълно бях погълнат от проблемите във взаимоотношенията между индивида и властта; манипулацията; социалната система, която разрушава... Това бяха сюжетите, които ме интересуваха най-много – стремеше ми се чрез литературата да разрушавам тоталитарната машина.

Но никога не забравих дори когато беше нужно да подкопая тоталитаризма: всяка страница от театрална пиеса или роман трябваше преди всичко да притежава литературна и универсална стойност.

Матей Вишняк