Будистки плаж. Разкази

Прозата на Васил Георгиев внушава уважение у читателите. От дебюта на Вергил Немчев с “Голямото глезене“ насам, това е първият случай, в който срещаме автор без предишно издание, който демонстрира такава увереност в писането си, притежаваща добре преценено и балансирано самочувствие. Той успява да предложи разнообразие и едновременно с това запазва единството на своя стил и художествени решения. Ясно е, че пред нас стои творец с впечатляващ потенциал.

Как прозата от "Будистки плаж" се противопоставя на инерцията на агресивния реален свят? Ръкописът на Васил Георгиев умело комбинира библейски пародийни препратки (“Ахасфер“), ретро-стилизации (“Цвета“), натрупване на различни превозни средства (както виждаме в разказите “Някога“ и “Любов“) и айсикю-кореспонденция, която започва по следния деликатен начин: “Искаш ли да ти кажа нещо много тъжно?“ (откритие за разказа “Фрагменти от останалия живот”). Налице са множество несходни фантастични идеи (например в “Черният мъж“, “Варианти на падащо коте” или "Тръбите на Бога"), които постоянно оперират близо до границите на възможното чрез повествователни маневри и обрати.

"Будистки плаж" представлява не само успешен старт за автора, но също така значима стъпка напред в развитието на българския къс разказ. Този ръкопис представя истинското царство на краткия разказ - пространството "Където човек е свободен".

Борис Минков