Черните пътища на Европа

Настоящите дни са период на леко отчаяние за българите. Сблъсъкът им с цивилизацията в континенталната държава не вдъхва надежда у тях. Тези моменти трябваше да бъдат време на напредък и възраждане, но вместо това те не се реализираха така. Българите изглеждат като самотници сред народите, с многобройни амбиции, но с минимална разпознаваемост от другите нации. Те срещат трудности при организирането на ежедневието си и дори вече не таят мечти за величествената си страна, която според легендите е съществувала някога. Плачът им остава без внимание в тази планетарна суматоха - сякаш са забравено дете по време на балканска сватба. В момента те търсят изход и се отдалечават от родината си; престанали са да раждат ново поколение и се интегрират в други народи, където намират повече комфорт. Днес „България не заслужава техните деца". Това е само началото на един процес, предвещаващ големи проблеми - познати ни от близкото минало. Ние сме свидетели на „Черните пътища на Европа" - кратки записки, в които един българин наблюдава отражението си в огледалата на европейските държави. Лицето му е Мартин Карбовски; сцената е Европа; сблъсъкът неизменно предстои.