Самотата на мъжа и жената

Често възприемаме самотата като нещо трагично и се опитваме да избягаме от нея, без да можем да се справим с общуването със себе си. Въпреки това, бягството от самотата всъщност е бягство от собственото ни същество. Само в тишината на самотата можем да осъзнаем нашето присъствие като нещо ценно и заслужаващо внимание и връзки. Когато човек преодолее прага на самотността, той става личност, способна да привлече интереса на околните. По този начин жената получава своята стойност, а мъжът - своята идентичност. Самотата представлява основната линия в живота ни; около нея обикалят детството, младостта, зрелостта и старините. Всъщност човешкото битие е непрестанно разрушаване на самотността и едновременно потапяне в нея... Тази самота предлага прозрение – в нейния суров светлинен лъч ежедневието губи значението си и изпъкват най-важните аспекти на живота. Самотата спира времето и разкрива истинската ни същност.